Кеворк Кеворкян: Смрад
Кеворк Кеворкян, Facebook
ПростоКирчо – Вестителят на всевъзможни безвкусни измислици – най-накрая съобщил и нещо, в действителност любопитно: „ Независими анализатори и политолози “ му споделили, че ще му вършат вятър по малките екрани, обаче против 20 хиляди лв. месечно. Но не загатнал нищо повече.
Доста известни имена се обадиха възмутени, даже отпуснаха на Кирчо 72 часа, с цел да се извини, другояче щели да го съдят. Срокът изтече, само че нищо не последва. Сигурно са се сетили, че сами ще се злепоставят, в случай че се обидят за някакви си 20 хилядарки.
Мъничък пейзански скандал, като всичко останало у нас: мислят си, че хвърлят гръмотевици, а, в действителност, единствено тихичко се изпускат.
Чухте ли: Дания възнамерява специфични ограничения, с цел да ограничи тази активност на кравите, тъй като замърсявали с метан атмосферата.
Трябва да чакаме всеки миг Европейският парламент да лимитира и човешкото метаноотделяне: на естествения европеец това да е разрешено един път на ден, а на нашите хора – към този момент до три пъти в денонощие, до момента в който усвоят трайно европейските полезности.
Велика Европа прави всичко допустимо, с цел да не се трансформира в една небивалица.
Ние пък съумяваме само да оскотим в допълнение и без друго тягостния ни живот на несретници, изоставени да се оправят, както могат. Нещо повече: като че ли сме освен изоставени, ами и забравени.
На неверниците им стига един свеж факт, единствено един.
Ето го:
Общо 2616 лева коства издръжката на живот за тричленно семейство – двама работещи възрастни и едно дете до 14 години, към март 2024 година, съгласно Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България.
65,3% от работещите българи не доближават заплатите за прехрана.
„ Не доближават заплатите “ значи, че не им стигат заплатите. За да живеят някак. За да изкрънкат някакво сходство на възпитание от Живота, който пет пари не дава за тях.
Но няма за какво да го винят – повода е другаде и това е добре известно. Обикновените хорица обаче въобще не могат да разчитат на Милостта на управниците си - и даже те да се сетят за тях, ще им сервират следващата порция тъпо благодеяние, нищо повече.
На друго не са способни - няма по какъв начин да залъжат Живота, той не се хваща на евтините им номера.
Девет месеца Кирчовци се мотаха във Властта, загризаха даже Конституцията, ослюнчиха до дъно Шенген, също и Еврозоната.
Но нямаше кой да ги пита, най-много от омърлушените до последна степен малките екрани, за тия 65% клетници.
Да им подмята на малките екрани една концепция, имам тази уязвимост да го върша понякога. Не им трябва „ Биг Брадър “ с измислените звезди и елементарни лекета. Да вървят при едно тричленно семейство, което не може да „ доближи “ нужната му заплата - и да го снимат по какъв начин оцелява. Какво си приказват, до момента в който оцеляват. Какво вършат, до момента в който оцеляват. От какво се лишават, до момента в който оцеляват. В какво се трансформират, до момента в който оцеляват. От какво опазват детето си, до момента в който оцеляват. Как и в какво ще избие всичко това някой ден, в случай че въобще са оживели до тогава. Каква е визията им за естествен живот, за естествена власт, за естествени медии.
Телевизиите ще оставят скъп документ, който ще става все по-нужен с времето. Няма за какво да се охарчват с „ БИГ/ВИП Брадър “. Кастингът/отбирането на фамилията ще е лесна работа. Ще би трябвало да похарчат малко пари за охранителна компания, която да го пази от набезите на сценаристи, привикнали да нагласяват нужната им истина. Статични камери, непрестанно включени, никакъв монтаж, никакви подсказвания, които освиниха даже природата на сякаш най-достоверния формат.
Няма да бъде скучно, това е несъмнено – да наблюдавате по какъв начин едно семейство брои като жълти стотинки възможностите си да оцелее почтено.
„ БигБрадър: Семейството “ ще свърши работа, макар че няма да има силата на оня чудодеен пробиотик, който щял да ви помогне да „ фитнете “ всичките си беди – това се случва единствено в лъжливия свят на рекламите. Но най-малко ще проумеете огромна част от заблудите, с които ви подхранват. Ще „ отсвирите “ най-долните неистини, с които подменят истините за живота ви.
Тазгодишният „ Доклад за щастието “, изготвян от Организация на обединените нации, озадачи някои наблюдаващи, тъй като недвусмислено удостоверява една трайна наклонност: възрастните генерации са по-щастливи от младите. И това изключително отчетливо се забелязвало в страни като Англия, Германия, Испания, Швеция, Норвегия, Франция. От друга страна, младите били по-щастливи от възрастните в Португалия, Гърция, Молдова, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора – първенец в това отношение била Хърватия. В България младите били доста по-щастливи от възрастните, изпреварвали ги с към 50 места в класирането.
И това са същите тези млади, 30 % от които към момента живеят при родителите си и значително зависят от тях.
Дали тази особеност не се дължи на присъщата на днешния млад българин наивност/неукост - колкото по-мрачен става животът в близост, толкоз повече той е зависим на една съдбовна наивност.
Имаме си работа с хора, които са лишени от привилегиите на Паметта. Те нямат достъп до Общата Памет, а след повече от три десетилетия, публично наложена политика на обезпаметяване, не се и нуждаят от нея. Едва ли схващат ролята й и преимуществата, които получава оня, който поддържа връзка с нея. Те не желаят да бъдат нейни жители – а на Тик-Ток. Карнавализацията на Паметта, унижаването й с нечувано дръзки неистини, като че ли е комфортна за тях. Това ги освобождава от терзанията на незнанието.
Те си „ играят “ с Миналото, като че ли е ненужна движимост, задължение, което би трябвало да избягваш непременно. И драговолно се натоварват с ролята на приносители на лъжи, безразсъдни хамали на неистини.
Напоследък, понякога, се сещам за проучването на Сю Прюдо - “Аз съм динамит. Животът на Ницше “ - и за покушението, което родната сестра на Ницше прави над концепциите му, преправяйки архивите му. Родната му сестра! Тукашните Пазители на Паметта понижават с всеки минал ден – и скоро ще останем и без тях. А няма и кой да ги размени. Вече е ясно, какво ще се случи: всеки нов откъслек от Общото време старателно ще се фалшифицира, претенденти за това елементарно ще се намират, негодници дебнат зад всеки ъгъл. Дори няма да има потребност да им заплащат. Подозирам, че за тях удоволствието от подправянето не може да се съпостави с нищо друго.
Измина много време, откогато Простий се изплези с нелепия си афиш „ Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън “.
Това си беше едно метаноотделяне, нищо повече – само че вижте какво последва, каква воня.
Смрад, която трябваше да минава за политика.
И таман това се случи.
